Плашилото на образа

Открита дискусия

за силата и смисъла

на киноезика

Петър ПЛАМЕНОВ


Дали обръзът е по-силен от словото, дали киното ще унищожи романа?!

Този въпрос има своята драматична актуалност вече повече от стотина години, възникнал още с раждането на седмото изкуство - Киното. Днес остротата на питането е още по-болезнена. Ето защо група млади ентусиасти от сдружение Харта&приятели отново го повдигат, но този път по неочакван начин чрез отворена дискусия около филма на Джери Шацбърг “Плашилото” от (1973). В нашето време на пределна визуалност и медийна екзистенция киното се превръща не само в индустрия и развлечение, но и в нов и специфичен език, чиято комуникативна дълбочина не е леснопрозрима. Какво се крие зад образите?! Посланията на киното преведени в езика на визуалното не са еднозначни както на пръв поглед изглежда. Затова е важно да се опитаме да разберем какви са въпросите, които поставят образите и какво е тяхното значение както и кави биха могли да бъдат отговорите на техните питания.

Модератор на дискусията е Тодор Велчев, а коментара ще е дело на младата и провокативна кинорежисьорка Елизавета Боева – Лиза, чиято дисертация е посветена на образа на пътя и пътуването в киното и сложната социално-културна роля на спонтанно възникналото хипи движение, което оставя след себе си забележими и нееднозначни в художествената си полифоничност произведения.

Легендарният американски режисьор Джери Шацбърг е култова фигура на независимото американското кино. Филмът му “Плашилото” (1973) с Ал Пачино и Джийн Хекман e един от големите авторски филми на 70-те, носител на “Златна палма” в Кан. В България Шацбърг придобива широка популярност и с лентата “Шоу на колела” (1980) с Уили Нелсън. “Плашилото” е емблематичен road филм, смесва трагедия и хумор в пътуването на двама аутсйдери през Америка, всеки към мечтата си на Източния бряг. След шест години в затвора Джийн Хекман иска да отвори автомивка, а Ал Пачино е моряк, който бърза за среща със сина си, когото не познава. “Плашилото” е един от редките американски филми, залагащи не на жанровите правила, а на усещането за живия живот. В опростения разказ доминират пейзажи и лица, загатващи фотографския опит на Шацбърг.

Шацбърг принадлежи на артистичната вълна - Артър Пен, Франсис Форд Копола, Мартин Скорсезе, Питър Богданович, Сидни Полак - възродила естетически американското кино в края на 60-те и началото на 70-те години. Джери Шацбърг влиза в киното като утвърден моден фотограф. Повече от десетилетие той снима за Vogue и McCall’s, в историята са останали портретите му на хора от шоубизнеса – Боб Дилън, “Ролинг стоунс”, Роман Полански, Фей Дънауей, Милош Форман, Джими Хендрикс, Катрин Деньов, Клаудия Кардинале. Тъкмо в сесиите си за Vogue Шацбърг осъществява своеобразна революция като разполага моделите в ежедневна среда и ситуации, стъпка, която днес се възприема като естествен артистичен подход.

В киното Джери Шацбърг дебютира с Puzzle of a Downfall Child (1970) - фрагментарен портрет на топмодел (Фей Дънауей), преживявящ нервна криза, направен в експерименталния стил на епохата. В следващият му филм Panic in Needle Park (1971) дебютира малко известният театрален актьор Ал Пачино. За първи път на кино, раелистично и отвътре, е показана драмата на наркомана.

Нов търговски и критически успех му носи The Seduction of Joe Tynon (1979) за частния живот на американски сенатор, в него Мерил Стрийп прави една от най-вздействащите си и значими роли в киното. След “Шоу на колела” (1980) Шацбърг разширява географията, снима в Тунис Misunderstood (1983) с Джийн Хекман, после прави два малки жанрови филма – комедията No Small affair (1986), с една от ранните роли на Деми Мур и гангстeрския трилър Street Smart (1987) с Кристофър Рийв и Морган Фрийман .

От края на 80-те режисьорът все по-често работи в Европа, началото е драмата от времето на нацизма Reunion (1989) с Джейсън Робардс по сценарий на Харолд Пинтър. През 1995 г. Шацбърг е между 40-имата световни режисьори, поканени от френския филмов център в проекта за 100- годишнина на киното Lumiere et compagnie - заедно с Вим Вендерс, Дейвид Линч, Тео Ангелопулос и др. Там всеки от тях разказва за 52 секунди и само в три кадъра една своя история.

Последния си засега филм Day the Ponies Come Back (2000) Шацбърг снима отново с френска подкрепа, но действието на драмата за историята на един син, търсещ баща си, се развива в родния за режисьора Бронкс, Ню Йорк.