понеделник, 11 април 2011 г.

Плътта на вятъра

Ромил Калинов Композиция в синьо
30х70
Хартия, темпера
2000



Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Абстрактната картина създава свой собствен свят, а красотата се постига от сложното емоционално въздействие между разпознаване-разгадаване, лутане-игра и реене на погледа в живото събитие на нейното илюзорно мироздание.

Възможно ли е въобще да се онагледи неонагледимото?!

И ако абстрактното изкуство прави точно това, то значи тези свободни и случайни като че ли образи са ключове към иначе сетивно нерепрезентируеми идеи. В тази своя работа „Композиция в синьо” художникът Ромил Калинов се опитва да изрази едно шеметно усещане за неудържимо и почти стихийно движение, което увлича и всмуква в себе си материята. Хроматичната структура се постига само през наситеността и интензивността на два основни цвята – охрено кафявото, достигащо до светло размити или гъсто сетивни кахлени нюанси като опозиция на дълбокото и хладно вечерно синьо и разпененото чисто кобалтово.

Творбата оставя нарочно усещането за стремително поройно сцеждане на капки да прерасне във визуален акцент, да се превърне в симптоматично изражение на вездесъщия произвол на случайното като изначален космизиращ принцип. Произволът обаче е неутрализиран от прякото сетивното разпознаване като логиката на потока е не във вертикално, а в хоризантално положение, което предава произвола като дискомфорт и чуждеене като наложен стереотип към очакваното и дори логичното. Тъкмо преобръщането на вертикални ритъм на капките създава необичайното експресивно внушение на картината.

Изящната мрежа на тези случайни плетеници от сцеждащи се и смесващи тембрите си в следите цветни капки носят ясен пространствен трепет и още повече интензифизират лирическия аспект на чувството – в случайността има някаква красива промисъл, някаква безгранична свобода, а от тук и неописуемо иначе усещане за безгрижие, за екзистенциална невинност. 
 

А това прозрение някак без усилие открива в съзерцанието не само философско разрешение на парадокса на съществуването, но и спонтанно се натъква на насладата да бъдеш частица от противоречивия, случаен, но и пленителено изобретателен непредсказуем свят.

Ромил Калинов е роден през 1958 г. Завършва НХА през 1987 г. Специализира графика, графични техники и арт инсталации в "Cite Internationale des Arts", Париж. Преподава “Графика и графични техники” в НХА, член на СБХ. Има редица самостоятелни изложби в България и чужбина: 2005 г. – Ню Йорк (САЩ), 2003 г. – Малага (Испания), 1995 г. Белфаст (Ирландия) и др. През 2007 г. получава Почетен диплом от “V Международно триенале на графичните изкуства”, София. Негови творби са притежание на частни колекции в България и зад граница. В момента в центъра на творческия му интерес са гранични жанрови форми – хепънинги, пърформанси, инсталации като разкрепостени форми на неоконцептуалното изкуство.

Няма коментари:

Публикуване на коментар