LAPIDARIUM: Ах, Москва, Москва!

Анна Новикова, Мариана Арсенова и Добрина Икономова

Концерт на солисти от Московската

и Софийска оперета

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Във Франция имало традиция преди да започне знаменитият непристоен танц кан-кан на сцената да се произвежда гръм с малък топ... След повече от 20 годишно прекъсване съвместния концерт между Московската и Софийската оперета, в зала 1 на НДК, с който се открива столичният културен сезон, бе своеобразен салют в чест на празника на София. Режисьор е Инара Гулиева, която осъществи тук нова постановка „Веселата вдовица”. Концертът е композиран класически в две части с увертюра, разбира се, „Прилепът”, с красиви надпявания на всички участници - сола, дуети и сюрпризи. В програмата най-бляскавите номера от произведения на Йохан Щраус, Жак Офенбах, Имре Калман, Франц Лехар, Франц фон Супе, Рудолф Фримъл, Ралф Гаджиев и Исак Дунаевски. Самата Гулиева избира представители от младото поколение на московската сцена: Анна Новикова, Светлана Криницкая, Пьотр Борисенко, Максим Катирев и Олег Корж, а от българска страна: Марияна Арсенова, Добрина Икономова, Александър Мутафчийски, Богомил Спиров и Пеньо Пирозов.

Пьотр Борисенко, Александър Мутафчийски, Максим Катирев,

Пеньо Пирозов, Богомил Спиров и Олег Корж

Подобни събития, освен празници, са и културни уроци, които добре открояват ниво, стил и жанрово мислене. Съвместният концерт си заслужава да се запомни именно заради яснотата, с която откроява тенденциите в жанра, търсенията в музикално-сценичния език и артистичната жажда, която води изпълнителя в неговата мисия на посредник между творец и публика. Усещането за празник, подсилено от необичайността и повода, бе завладяло публика и артисти, и в тази атмосфера на веселие и артистична освободеност, човек лесно си припомня очарованието на уж хвърковатия оперетен жанр – бляскав, но и дързък, безгрижен, но и ироничен, злободневен, но и мъдър, посветен на търсенето и претворяването на щастието, любовните игри и шегобийствата.

Максим Катирев

Диригент е Игор Богданов, а оркестърът, подсилен с инструменталисти от операта, звучи с необходимата плътност, богатство и светлина. Гулиева създава в началото много приятен ефект с поставянето на арии-двубои - музикално състезание между гостуващите сопрани Светлана Криницкая и Анна Новикова и Марияна Арсенова и Добрина Икономова в арията на Джудита от едноименната творба на Лехар, след това между тенорите Пьотр Борисенко и Олег Корж слещу Богомил Спиров и Пеньо Пирозов в арията на Су Чонг от „Страната на усмивките”.

Анна Новикова и Олег Корж

Анна Новикова е може би най-впечатляващата певица през вечерта. Тя е не само артистична и пленителна на сцената, но притежава особено чист и обемен глас, овладяла рядко легато, а височините й винаги са звънки и постигнати с удивителна лекота. В арията на Марица от „Графиня Марица” на Калман гласът й е натежал от страст, кадифен и галещ, но в него припламва някаква особена дяволитост, която просветва в бързите пасажи. Не по-малко очарователен е и дуетът й с Жупан – Олег Корж, а в другия дует като Теодора и Мистър Х с баритона Максим Катирев от рядко изпълняваната у нас „Принцесата на цирка” на Калман, демонстрира особена вокална гъвкавост, колорит и отлично чувство за стил. Другата приятна изненада във вокално отношение е Олег Корж, който притежава приятен и тембрист тенор, изключително музикален певец, надарен с превъзходно усещане за мяра и добро партньорско чувство.

Светлана Криницкая

Пьотр Борисенко

Особено запомнящо се е изпълнението му в дуета от „Куба любов моя” от Ралф Гаджиев с Новикова, тук музикалната текстура е примесена с горещи кубински ритми и особени вокални ефекти. Трогват и прочувствените куплети-изповед на Кис от „Синът на клоуна” на Дунаевски, където Корж намира в гласи си много носталгична дълбочина и топлина. Баритонът Максим Катирев среща затруднения при височините, но иначе има уверено сценично поведение. Най-добре се представи в дута с Новикова и в арията на Раджами от „Баядерка” на Калман, където гласът му постига една неочаквана широта.

Анна Новикова

Не толкова забележителни като вокално масторство са Светлана Криницкая и Пьотр Борисенко, но пък са шеметно артистични, ниемоверно динамични, игриви и танцувални, с толкова мощна сценична енергия, че не можеш да не се оставиш на стихията на присъствието им. Солата и дуетите им са почти взривоопасни, буквално вилнеят по сцената, правят акробатични номера, танцуват и прескачат от образ в образ с впечатляваща органичност, която изкупува греха на всички не добре уловени тонове и резки преходи.

Добрина Икономова

Богомил Спиров и Добрина Икономова

За разлика от това българските солисти са доста по-сковани, по-умерени като жестове, пеят на сигурно, а когато музикалният текст изисква рискове, предпочитат да заобиколят трудностите. Не мина и без гафове на няколко пъти Добрина Икономова и Пеньо Пирозов пеят с прекъснали микрофони. В арията „Виля” от „Веселата вдовица” Икономова започва твърде ниско, а след това има проблем с височините, не фиксира тона, а го търси.

Мариана Арсенова

Пирозов сякаш се разконцентрира след гафа и си позволи доста неточни места, въпреки че той обичайно е един от спокойните тенори. Затова пък Богомил Спиров, който замества болния си колега Стефан Петков, през цялото време пее точно и адекватно, но като че ли именно липсата на ярки акценти, прави изпълнението му до известна степен безцветно. Шармантната Арсенова на сцената е винаги запомняща се. Дуетът й с бликащо артистичния Александър Мутафчийски като Щаси и Бони от „Царицата на чардаша” е истинско удоволствие заради освободеността и игривостта им. Концертът завършва отново с музикална игра върху терцета от ІІІ-то действие на „Графиня Марица” където руснаци пеят на български, а българи на руски.

Светлана Криницкая и Пьотр Борисенко

Подобно събитие предполага някаква равносметка – много ясно проличава разликата във вокалните школи и общото разбиране на стиловото понятие. Част от нашите изпълнители продължават да пеят със стиловите представи от преди няколко десетилетия, които позволяват повече вибрато и украшения, докато младите руски певци се завръщат към класическото изчистено и по-леко вокализиране. Не мога да отмина и уважението от страна на руските гости към собственото им наследство и музикална традиция.

Александър Мутафчийски и Мариана Арсенова

Някои от представените пиеси бяха истински премиери за България, любопитни и провокативни за всеки изкушен меломан. У нас продължава да властва консервативната сладникава представа за жанра и интерпетацията му, докато руските представители се приближават към мюзикълната динамика, акцентират върху актьорския образ и органичното за жанра сливане между пеене и танц. Разбира се, идеята за оперетата като преди всичко ярко зрелище, цветно шоу, забавна лекота, динамичен театър и едва по-сетне музика, някак неизменно се разпознава, но именно стиловото тълкувание поставя точните ударения. Много бих се радвал, ако отново, този път в спектакъл, чуем гастроли, на някои от руските солисти и Софийската оперета продължи успешно усилията си за разчупване на шаблонното репертоарно и стилово мислене.