Първото па

Бащата на балета Жан-Жорж Новер

29 април международен ден на балета

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg

Па на френски означава стъпка. Всичко има своето начало, а в началото на балета стои голямата и загадъчна фигура на Жан-Жорж Новер (29. ІV.1727-19.Х.1810), който остава в историята като най-големия реформатор в класическия танц, „баща" на балета. Той е хореографът, въвел характерните позиции на ръцете и краката, които и досега са в основата на класическия танц.

Знаменитият балетмайстор е работи в парижката „Гранд опера" и в операта в Лондон, където създава над 80 оригинални хореографски произведения. И макар, че балетът е творение на Италия и на епохата на Възраждането, както сочи и етимологията на понятието(фр. ballet, от лат./итал. ballo, ballare - танцувам), все пак тъкмо този френски артист, хореограф и теоретик извоюва правото да стой в началото на пърата му уверена стъпка. Ето защо именно неговият рожден ден 29-ти април става и ден, определен от ЮНЕСКО за международен празник на Балетното изкуство. Въпреки че възниква в Италия, балет придобива класическата си форма тъкмо в делото на Новер. И ако като пръв балетен спектакъл с единен сюжет се приема поставеният през 1581 г. във Франция балет на италианеца Балтазарини, то едва при Новер разнопосочните танцови явленията се изчистват и кодифицират като органично цяло, върху което да се изгради една нова естетика и изкуство. Разбира се, от съществено значение за работата на Новер е била и дейността на Кралската академия за танца Париж, открита още през 1661 г.

Жан-Жорж не случайно е не само “баща на балета”, но е и определян като „Шекспир на балета“, защото напълно трансформира представата за това какво е това изкуство и какво следва да бъде неговото съдържание и цел. Роден в Париж, рано придобива име на изтънчен артист и вещ балетмайстор. В старостта си обаче е почти забравен и умира в забвение и самота, а до последния си дом е изпратен единствено от свещеник и полицейски началник. Вмъпреки това духът и идеите му са живи и вълнуват до днес. Книгата-завещание на творческото му дело: “Писма върху танца и балета” (1760) е до такава степен революционна за времето си, че предизвиква разпалени дебати и дори остри противоречия, а когато е преиздадена в началото на ХХ-ти век, отново събужда духовете.



Всъщност най-непосредствено влияние върху възгледите на Новер оказват забележителния композитор и теоретик на музиката Жан-Филип Рамо, неговата вдъхновителка и колежка Мари Сале, с която се среща още в началото на кариерата си в Парижката опера. Често се появявал в обкръжението на други знаменити творци и личности на своето време, а сред приятелите и почитателите му били фигури като Волтер, Моцарт, Фридрих Велики и знаменития актьор Дейвид Гарик, който всъщност му дава прозвището "Шекспир на танца".
Известно е, че е поставил повече от 150 балета, но за жалост нищо от тях не се е съхранило, знаем само заглавията на близо 80 самостоятелни балета, 24 балета в опери, 11 дивертисменти, няколко празнични зрелища както и едва по случайност оцелели либрета за балетите му, но не и тяхната хореография.

Произведенията му се превръщат в мода на кралските дворове и в страст за публиката. В най-плодотворните си години с нестихваща енергия той поставя от Париж до Лондон, от Щутгарт до Берлин, Виена и Милано. Въпреки това именно чрез знаменитите писма и отгласа от неговата реформа творчеството на Новер оказва необикновен тласък на балетното изкуство, което според него е самостоятелен театрален жанр - "драма, написана с музика и въплътена чрез хореография". Затова и Морис Бежар признава: “Целият съвременен танц произхожда от неговите действени балети”.

Онези, с които най-вече се гордял според някои свидетелства са: „Преобличането на Венера“ (Лион 1757), „Смъртта на Аякс“ (Лион 1758),„Язон и Медея“ (Щутгарт 1763), „Диана и Ендимион“ (Виена 1770), „Купидон и Психея“ (Лондон 1788), „Адмет“ (Лондон 1789), „ Пасторалия в Алпите“ (Лондон 1794).

  

Значимостта на новите идеи се корени в ясното обобщение и радикалния език към естетически търсения от ХVІІІ век и даването на израз на времето и стила на сантиментализма в аспекта на таца. От друга страна началата на сценичния език на балета са изведени в една сама по себе си мащабна по обхват на мисълта и единнау логически обоснована реформа. Новер едновременно превъплъщава принципите на Френското просвещение в танца от една страна, а от друга разбира това изкуство като израз на историята на човешките емоции. Според Новер най-напред балетът е драматургически наситено зрелище, в което се сливат пантомимата и танца.



Категорично отхвърля идеята на Класицизма за единство на място, време и действие като сковаваща драматургичната свобода и търси онази полифоничност на драмаургическа необходимост, която да разкрие кулминацията на страстите и разгръща балета в многоактен спектакъл, по основния му принцип на “действения танц”, противостоящ на илюстративността, декоративността и второстепенната допълнителност на девертисментното начало. Защото балетът не е просто разтуха, голо развлечение, нито момент за отдих или просто игра, а самостоятелно изкуство, което достига до дълбочината на човешката чувствителност.

Затова реформата му засяга всички нива на сценичния език и взаимоотношението между танца и музиката, костюма, пантомимата. Костюмът се пригажда към образа, олекотява се, за да се открои движението, музиката се приема като основа за движението и драматургията, тя подчертава и осмисля жеста, пластиката и линията. Хореографът следва да работи заедно с композитора, костюмографа при създаването на балетното произведение. Той вярва в необходимостта от безупречна техника, но тя трябва да се използва, за да бъде правъплътена историята и темата, да бъде изразена колизията между героите, а не да се превръща в почти факирско умение като в цирка, което принизява смисъла на изкуството и работата на изпълнителя. Много от тези принципи, които той първ открива и налага все още изглеждат безспорни.

Новер приема за свой дълг “да извиси танца до трагедията и да му подари привилегии, които той в дивертисмента не е притежавал”. Устремен към художествената автентичност на балета пише: “Ако искате да приближим нашето изкуство до истината, трябва по-малко да мислите за движенията на краката, грижете се и за ръцете! Откажете се от “кабриолите” в полза на жестовете. По-умерено почитайте трудните стъпки, а играйте с лицето. Не влагайте в изпълнението цялата си сила, а я смесете с вдъхновението”.
Свободата и естествеността при израза на емоциите Новер вижда в сливането на, известния по негово време, “механичен танц”, изграден върху петте танцови позиции, с пантомимата в един общ “действен танц”. Действеният танц е принципът на единството между драматургично намерение, форма и израз. Сливане, което би допринесло за постигането балетният спектакъл да притежава сложно драматургическо съдържание, наитено с ярки, самостоятелни балетни характери, които са надарени със собстевена история и страст в плътно, наситено със сериозност, действие. “Това би следвало да става – подчертава Новер - в съчетание с живописността на сценичното оформление и с изразителността на специално създадената музика”.

Новаторските принципи на Новер са изградени на основата на иновативните артистични похвати, с които се запознава в Лондон, на английския актьор Уивър, призовал, в предговора към изданието на своите либрета, за пиеси базирани на действена пантомима и сюжети, в които пулсират ярки страсти и посветени на значими събития. Уивър отхвърля и необходимостта от театралните маски, което било осъществено от артистите в трупата на Хилфердинг. Дързост развихрила се дотам, че Мери Сале излиза да танцува в гръцка туника и с разпуснати коси, а смелата Камарго скъсява костюма си и привнася в танца си редица от похватите, сериите сложни стъпки и изразните средства на мъжкия танц... Пантомимните пристрастия на балерината Анджолини, също допринасят за Реформата на Новер, както и близкото му познанство с лондончанина Дейвид Гарик.

Интересен факт е, че Новер долавя, че в балета има един чисто живописен елемент, който е в основата на въздействащата му сила и на усещането за цялост: “Балетът представлява картина, или по-вярно ред картини, свързани с едно цялостно, определено действие. Сцената можем да разгледаме като платно, на което балетмайсторът запечатва своите мисли, посредством музиката, декорите и костюмите, дава на картината колорита, защото балетмайстора е живописец!”.

Ето и няколко основни естетически принципи :

“Ако природата го е надарила с жар и страст, които са децата на подражателните изкуства, то тогава нищо не му пречи да стигне безсмъртие...Балетмайсторът, които не познава в съвършенство танца, може да съчинява само посредствени неща... Да се съчиняват балети в опери, според мен, изисква от балетмайстора поетичен дар и богато въображение...Ако във вас няма огън и кръвта ви тече спокойно, а сърцето ви е в лед, ако вашата душа е безчувствена – откажете се от изкуството, то не е за вас! Захванете се с някакъв занаят, при който душевните вълнения не са необходими... Вложената от природата във вас любов към музиката, води и любов към танца. Тези изкуства са неразделни братя! Нежните и хармонични интонации на музиката предизвикват изразителните движения на танца и така създават трогателни, увлекателни образи и ги предават на душата, раждайки в нея чувството на удоволствие. Хармоничното сливане на тези две изкуства покорява зрителя и го кара да изпита най-възхитително наслаждение. ...Нима шедьоврите на Расин, Корней, Волтер не биха могли да послужат за образец! И си представям какъв вик ще нададе балетната гилдия: “Да се танцуват комедии и трагедии – какво безумство!” А това е възможно! Пиесите могат да бъдат превъзходен извор на чудесни балети! ...Откажете се от робската рутина! Бъдете самобитни! Създавайте собствен стил!”.

Новер, като основоположник на самостоятелността на балетния жанр, търси в цялото си творчество връзката между движение и музика, многообразието на изразните средства, чрез което се обрисуват сложните психологически контрасти; стреми се да даде израз, посредством възможоностите и езика на танца на “чувствата, страстите и движенията на човешката душа”, задача, която и днес танцът неизменно преследва.

• В статията са използвани репродукции от картини на Никола Ланкре (22-ри Януари 1690 - 14 септември 1743), френски художник, роден в Париж, представител на стила рококо; в картините си рисува живота на аристокаратите и сцени на празненства и танци, блестящ майстор на светлосянката и изяществото на движението и линията. П.П.
• Портретът на Жан-Жорж Новер е от Жан-Баптист Пероне (1715 – 1783)