Плътта на смисъла

Микеланджело Меризи да Караваджо,

Тома Неверни, 1601-1602,

 Сансуси/ Подсам;

Значението на Великденския обреден хляб - козунак

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Хлябът е образ на плътта, на нейната изначална чистота, на силата и дълбочината на вярата, интимниото единение с твореца и неоспоримата надежда за спасителния ден на възкресинието и възмездието. Символният смисъл на храната е част от тайнствената й способност да поддържа, удължава и услажда живота. Козунакът изразява радостта от Взкресението на Сина и e славослов на спасителния Му жест. Всъщност това е сладък обреден хляб, приготвян за неделята на Великденските празнества. Символизира тялото на Иисус, така както боядисаните в червено яйца символизират кръвта, а двете заедно възстановеното единство на мирозданието – Новия Еон и неговия обединен и възвисен човек от пречисти дух-душа и тяло. Вкусването на козунака е повторно вкусване на единството между плътска и духовна храна, каквото някога е била давана по благодат на завръщащия се през пустинята еврейски народ – манна – небесния хляб. Обредният хляб на възкресението е съпричастност с единението, което Бог исисква от своите чада, очистването ог греха чрез саможертвата на Иисус и обещанието, което той дава на Тайната вечеря – повторното изливане на манната небеснна – медения, неръкотворен и сладък хляб на истината и напомняне за тайнството на Евхаристията.

Тайната вечеря е специална, устроена по личната молба на Иисус Христос, на която Той придава дълбок свещен характер. На нея установява тайнството на Евхаристията и произнася прощалната си реч към учениците и Своята първосвещеническа молитва. Предрича предателството на един от своите ученици и своята близка гибел. Значението й е особено голямо – на тази вечеря Иисус Христос отменя Ветхия Завет: "И когато ядяха, Иисус взе хляба и, като благослови, преломи го и, раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е Моето тяло. И като взе чашата и благодари, даде им и рече: пийте от нея всички; защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за опрощаване на грехове" ( Матей ХХVI, 26-28).

Още преди Своите страдания Христос подготвя тази промяна. За първи път това ставапри Чудото с петте хляба и двете риби, когато наситил глада на повече от пет хиляди души – именно в онзи момент Агнецът Божий избира да разкрие пред мнозинството учението за вечния живот, което е причастяване-единение с Бога, за което е необходимо да се вкусят Неговите Тяло и Кръв:

"Аз съм хлябът на живота. Бащите ви ядоха мана в пустинята, и умряха; а хлябът, който слиза от небето, е такъв, че който яде от него, не ще умре. Аз съм живият хляб, слязъл от небето; който яде от тоя хляб, ще живее вовеки; а хлябът, който Аз ще дам, е Моята плът, която ще отдам за живота на света. Тогава иудеите се запрепираха помежду си, думайки: как може Той да ни даде плътта Си да ядем? А Иисус им рече: истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, има живот вечен, и Аз ще го възкреся в последния ден. Защото плътта Ми е наистина храна, и кръвта Ми е наистина питие. Който яде Моята плът и пие Моята кръв, пребъдва в Мене, и Аз в него. Както Мене е пратил живият Отец, и Аз живея чрез Отца, тъй и който Мене яде, ще живее чрез Мене. Този е хлябът, слязъл от небето. Не както бащите ви ядоха маната и умряха: който яде тоя хляб, ще живее вовеки. (Йоан VI48-58).

В своята основа всички великденски хлябове са напомняне за спасителния хляб, манната, милостта, благодатта и сладостта на любовта, която обещава, очиства и спасява.

Историята на козунака както се сочи от изследователите на кулинарната култура и история, начева някъде в началото на 17 век във Франция, като специален тържествен хляб brioche. Традиция, която се пренася в цяла Европа и обхваща всички христиански държави. В Италия се приготвят панетоне (Panetonne), които поради спецификата на своята рецептура могат да се съхраняват повече до 6 месеца. В Русия великденският обреден хляб се назовава кулич, в Гърция се нарича цуреки, а в Германия като сougnou. Приема се, че в България козунаци започват да се пекат накъде между 1915–1920 г. До този момент пък се месят само сладки медени хлябове, наричани „колак“, „пармак“, „кравай“, които имат точно определени функции, а медена пита е съпровождала както трапезата на Рождество, така и на Възкресение, за да отчете непреходността на откровението и неговата непоколебима истинност. Тъкмо на Велики четвъртък, денят, в който се състояла Тайната вечеря, по стародавна традиция се подновява квасът – съставката, маята, от която се замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия из различните области на България: великденски кравай, богова пита, кошара, харман, квасник, яйченик, плетеница или кукла.