Motion Trio - Януш Войтарович, Павел Баранек и Мартин Галажин
на концерта в София, зала З НДК, Септември 2011;
Концерт на акордеонно трио
„Motion Trio”, Полша
„Motion Trio”, Полша
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg
Онова, което придава на музиката неизмерима духовна свобода и почти безгранична стихийна енергия е всъщност нещо учудващо просто. Тя е директен емоционален език, непосредствено откровение за това какво е да бъдеш създание, подвластно както на космическите ритми, наложени отвън, така и на вътрешната страст – същество непрекъснато разтерзавано от своята собствена драма, но способно на мигове хармония. Концертът на акордеонното трио от Полша „Motion Trio”, в зала 3 на НДК, по повод полското председателство на Съвета на ЕС, бе истинско свидетелство за това как вкусът, съчетан с изключителен професионализъм, артистичност и отдаденост разрушава духовните и емоционални бариери, прекрачва с лекота стилове, попада на нови форми на вдъхновение, но най-вече препотвърждава забравеното - чрез музиката човек оцелостява своето битие.
Павел Баранек
Motion Trio са новатори, звукови изобретатели. Триото е основано през 1996 от Януш Войтарович, Павел Баранек и Мартин Галажин. Не е учудващо, че правят проекти за съвременна музика с емблематични имена като Хенрих Горетци, Кшищоф Пендеретски и дори Майкъл Нюман. Войтарович сам е композитор и аранжор и създава голяма част от репертоара на триото. Дискографията им се състои от пет албума Play-Station 2002, Pictures From The Street 2003, Live in Vienna 2004, Metropolis 2007 и Michael Nyman & Motion Trio 2009. Последният им проект е с преаранжирана музика на Шопен, изтръгване на непредполагана емоционална гама от твърде познатите мелодии и шаблонни подстъпи към меланхоличната емблема на Романтизма.
на концерта в София, зала 3 НДК, Септември 2011;
Парадоксално, но тъкмо възможностите на инструмента, подпомагат търсенията и стиловите им находки. Акордеонът трудно си пробива път във високата музика. Пословично е презрението, което изпитва Григ към него, оприличил звука му като рев на прасе по време на заколение, което сякаш все още подсъзнателно формира отношението към инструмента и недоверието към репертоара, посветен на него. Пьотър Чайковски например го употребява едва веднъж в оркестрация за сюита, Сергей Прокофиев пък го включва в състава за своя кантата. Открива се и при Пол Хиндемит, а Албан Берг му отрежда интересна роля в операта „Воцек”. Предразсъдъците обаче са опровергани едва то Пиацола, освободил акордеона от усещането, че е инструмент само за фолклорни ансамбли, произвеждащ еднопланово бодри, груби и дразнещи звуци. Джазът на Ришар Галиано разгръща още непознант акустичен обем на акордеона, а странната стилизирана, заиграла се с детската наивност и простота музика на французина Ян Тиерсен хитроумно и умилително се натъква на оригинални настроения.
Павел Баранек
Мартин Галажин
Пластиката на пиесите се гради от един основен и втори подъдържащ глас, който често играе ролята на темпоритмична пулсация или бас. Към тях не рядко се появява и нов диалогично или контрастно намесващ се мотив. Всички пиеси търсят звуково многообразие и се разгъват в неочаквани драматургични линии – започват тихо, за да достигнат до мощни и екзалтирани изблици или пък намират все нови и нови отенъци на ведри, пъргави, пасторално весели интонации, на тишини наситени с едва доловими тъмни и мистични реверберации. Акустичното многоцветие е изумяващо от силни почти тръбни звуци и ефекти, през органово могъщество, до разляти плавни и копнежно притихнали вопли с вокална топлина. В странната стилово неочаквана пиеса „Tango Libertin”, вън от аржентиския шаблон и острите, почти гневни интонации на Пиацола, тук тактът 2/4 се разгъръща в тона на нежността и сладкия унес на близостта, пропит по-скоро с някаква носталгия, отколкото с открито заявено противоборство или наелектризираща страст.
Януш Войтарович
Музиката на Motion Trio въздейства масирано и стихийно като енергийно трансформиране на пространството, уплътнено или от страховита непонятна тишина или от звукови взривове и екстазна всеогласененост. Динамично нюансирана и колористично уплътнена тя е ту метафизично скарална, чиято широта сякаш достига космическата безпределност или меланхолично откровение, както е в представената като бис пиеса „Heart” – изповед за истината на сърцето, започваща с тиха пулсация, която постепенно се усилва, докато се превърне в бушуваща стихия. Всичко се намира в шеметно движение, обладано е от пулсации, от дихания, а самата музика е изява, ехо на някаква надвишаваща ни, но отразяваща се в нас хармония. Понякога пиесите преднамерено търсят изобразителна експресия, за което помагат и звукоподражателните ефекти както е в безгрижната пиеса „First Day of Spring”, напомнящ хороводен ритъм или в "Balcan Dance", обагрена с топъл хумор; а друг път напротив клонят към абстрактни и иронични обертонове, където звукът притежава елелектронен привкус както е в "DJ Chicken" и отвъд човешка безстрастна хладина.
Януш Войтарович
Януш Войтарович, Павел Баранек и Мартин Галажин
* Статията е публикувана във вестник КУЛТУРА, Култура - Брой 34 (2652), 14 октомври 2011;
* Фотосите в материала са дело на автора © Petar Plamenov 2011;
* Чуйте тук: "Stars", "Heart" или интерпретацията на прочутия Шопенов "Prelude E-Minor Op.28 No.4P";
Няма коментари:
Публикуване на коментар