Събитието на светлината

Несъзнавана сила 2010
70х101
Смесена техника, Хартия
Цветна печетна графика
Ромил Калинов

 

  Несъзнавана сила или за парадоксалния жанр на цветната графика

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Цветът в изобразителното изкуство дълго време е бил пренебрегван и мислен повече като стилистична конотация, отколкото като част от същността. Едва колористичните открития на импресионизма извеждат цвета до водещо структуроорганизиращо начало. Цветът е събитие. Винаги емоционално активен, психологически и културно оценностен, той постига мигновено разбиране. Абстрактното изкуство често го превръща в принцип на свободната експресивност, на агресивната идейна сугестивност и дори му отрежда ролята на явление, разпознавайки в него някаква съдба.

В своята цветна печатна графика „Несъзнавана сила” от 2010 Ромил Калинов използва колористичната енергия, за да изрази реалността на вътрешната колизия като усещане за изначалната участ на всичко съществуващо.

Ако графиката е преди всичко жанр на линеарно-пространствените пластични търсения, на изчистеността на динамиките и обемите; на пестеливата изразност, то цветната графика е сама по себе си парадоксален жанр, който едновременно се възползва от релефната осезаемост на линията и силуета, от ясната доловимост на щриха, а от друга страна разчита на хиперболизиращата и почти експлозивна магия на цвета.

Така е и в тази сложна и многоречива в тъканта си работа. Тя еднакво добре съгражда архитектониката на условното пространство, осъществено веднъж чрез динамиката на графичната линеарност и втори път от контрастната сила на цветовете. Проядената от киселината повърхност на плочата, нанесените със стило и писци ритмични прорези, почерковата почти ръкописна игривост на някои от щрихите или тяхната множествена симетрична репрзност, създават сложна мрежа от линеарни взаимоотношения от хладната сдържаност на чертите, до пусираща капковидност в опозиция на другите форми напомнящи за олющена мазилка.

Цветът подпомага и насища графичната инвенция като я пренася на ново ниво. В центъра на композицията е неправилно ромбовидно простраство, което сякаш плува над повърхността на изображението и дори оставя някаква сянка под себе си. Отдолу клокочи синьо пространство от рафинирано графитено кобалтово до тюркоазено. Въпреки абстракната обобщеност обръзът все пак напомня за полетяло хвърчило, съблазнено от висините.

Цветът засилва колизията, но и винаги напомня за алтернативите за противоречието, говори за съзвучието и съотвествията на началата, за привличането и оттласкването. Художникът избира един банален, но и много силен контраст между плътно синьо и богато топло жълто, като прехода е тяхното свързване – едно тревно зелено, постепенно стигащо до електрикова сдържаност. Цветовете в своята контранстост обаче взаимно се търсят и подсилват – толината в жълтото е интензифицирана от хладината на синьото, неговата мека и ласкава близост е още по-осезаема на фона на почти несетивната дълбочана в синьото, което винаги говори за безпределността на далечното. Зеленото от своя страна е уравновесен и щедър цвят, който дава утеха, който намира средината, жизнената мяра.

 

В тази работа на Калинов, чиито стил е в някакъв аспект търсене-натъкване на чистите и почти архетипални състояния на духа, които се оказват прозрения колкото за субективната ситуация, толкова и за матрицата на самото битие, баграта присъства именно като ясен обертон на хармонията, която не е омофония, а напротив контрапунктно пълнозвучие от различни начала.

Цветът също както линията е космическа метафора, в него нашето „как” се появява като зрима емоция, като психологическа обагреност.  Той е някаво явно откровение на подсъзнателното някаъв вариативен, но близък и понятиен символ. Цветът е повече от импулс и възхита, той е израз на човешкото рабиране за скритата субективна сила вътре в нас и за неизявения смисъл вън в мирозданието.

 

Ромил Калинов е роден през 1958 г. Завършва НХА през 1987 г. Специализира графика, графични техники и арт инсталации в "Cite Internationale des Arts", Париж. Преподава “Графика и графични техники” в НХА, член на СБХ. Има редица самостоятелни изложби в България и чужбина: 2005 г. – Ню Йорк (САЩ), 2003 г. – Малага (Испания), 1995 г. Белфаст (Ирландия) и др. През 2007 г. получава Почетен диплом от “V Международно триенале на графичните изкуства”, София. Негови творби са притежание на частни колекции в България и зад граница. В момента в центъра на творческия му интерес са гранични жанрови форми – хепънинги, пърформанси, инсталации като разкрепостени форми на неоконцептуалното изкуство.