Статично електричество на абстракцията

 
КЪЛБОВИДНА МЪЛНИЯ, 2002; Маслени бои / платно 60х60 

За абстрактното изкуство Пламен Монев

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Абстрактната живопис възниква веднъж като разрушителна опозиция срещу традицията на строгия сух академизъм от края на 19-ти и началото на 20-ти век - постулирал, че образът може да бъде единствено конкретен, реалистичен и ясно разпознаваем и това е върховната мяра на изкуството и втори път като опит да се представи непредставимото, да се намери подход за долавяне и изразяване на вътрешния свят, на неизповедимия живот на духа. Абстракцията търси облик за неизобразимото, за лишеното от очертания и сетивна достъпност, за психическата изразимост на емоцията или дори за изобразяването на идея, на хладна рационална обективност.

От друга страна абстракцията е утеха и лек срещу края на живописта след възникването на фотографския образ с неговата непостижима документална способност и още повече с ясната му реалистична стилистика, играеща с енергиите на границите с действителното. Още повече, че чрез абстракцията живописта най-сетне се превръща в наистина безгранично свободно изкуство, което вече може да бъде нещо повече от онагледяване, историческо засвидетелстване на владетелско величие и дори визуална религиозна проповед, да съществува заради една друга цел – тази на свободния, играещ и създаващ неповторимости поглед.

Свободната, спонтанна "Кълбовидна мълния" на Пламен Монев е в потока на абстрактния лиричен експресионизъм, изследващ емоционалното въздействие на визуалния образ освободен от конкретиката, но все пак надарен с цветова експресия, динамика и геометрична драматургия. В това свое маслено платно Монев съпоставя и сблъсква не просто енергията на топлото наситено жълто и електриково синьо зелено, на места избистрено в тюркоазена хладина, но също така съпоставя геометричната енергия на спиралата с тази на правоъгълника, с тежката каменна материя на основата.

Емоционалната стихия на завихрянето въплъщава пукота на статичното електричество, просветването на искрата, която завърта енергията на кълбовидната мълния - нейното чудо и като че ли свръхприродно откровение, което означава и докосване до особената неустоима красота. Творбата търси драматичния момент в това противопоставяне между статиката на тишината и неустоимото, въртеливо, стихийно всмукване на погледа от движението, превъплътено от спиралата и нейното разпростиране върху цялата зрима вселена на платното.

Пламен Монев е роден през 1961 г. в Белослав. Завършва Художествена гимназия в Казанлък през 1980 г. и Художествената академия в София през 1988 г. Работи в областта на маслената живопис, графиката и илюстрацията. Участва в ред представителни изложби на българското изкуство в Канада, САЩ, Холандия, Франция, Полша, Швейцария, както и в Международното биенале на графиката - Варна. Изявява се в сферата на графиката, живописта, илюстрацията. Живее и работи в морския град  Варна. Има самостоятелни изложби във Варна, Одеса - Украйна, Верона - Италия, Цюрих - Швейцария, Тингвол - Норвегия, и в Макс Планк институт - Германия. През 1993 г. получава наградата на фондация "Свят" за участието си в Биеналето на графиката във Варна. Пламен Монев е носител на наградата на фондация "Свят" на Седмото международно биенале на графиката във Варна (1993).