LAPIDARIUM: Път към вътрешния връх

Петър ПЛАМЕНОВ

Изложба с най-добрите творби от конкурса „Магията на Рила“, "Арт галерия" НДК

Фотографското изкуство притежава умението да материализира светлината на спомена, да задържа мига в едно непрестанно настояще. Да изкачиш планина не означава само преместване в пространството, това е вътрешно преживяване, трансформация. Изкачвайки се ти сам променяш себе си. Мирогледът се разтила в нова свобода сред хоризонта, а погледът се отказва от обичайните перспективи, придобива широта, опознава безкрая. Истинското изкачване обаче започва дълго преди реалното. За да изкачиш планина най-напред трябва да съзреш образа й вътре в себе си и да създадеш връх, който да отнесеш най-горе. Това са сторили и 302 автори, присъединили се към инициативата на научнопопулярното Списание "8", Бялото братство (последователите на духовното учение на Петър Дънов) и агенция "Булфото". Авторите от конкусната програма са успели да превърнат своите фотографии в свидетелсво на едно духовно приключение – своя личен поглед към изкачването на тази мистична българска планина Рила. В планината тишината попива в духа, обгърнат от смълчаността в човек незнайно как настъпва един истистински покой, едно удивително насищане и доволство.

Истинският герой тук обаче не е само самата планина, а и погледът и начинът, по който той се трансформира в различните моменти от възкачването по билата. В експозицията са включени най-интересните работи, подбрани измежду 936 творби. От фотографиите се разкрива една многолика планина и лицата на хората привлечени от нейното излъчване. Рила е едновременно красива, ласкава, приветлива, по човешки гостоприемна, но също толкова величествена, непристъпна и страховита; цялата изпълнена с живот. Фотографите насочват своите обиктиви и към традиционни и към неочаквани теми и образи от Рила. Някои от тях отново обръщат взор към кристалната чистота на Рилски езера, сакралната атмосфера на Рилския манастир, други изследват хората и планината, присъствието и следите от човешка дейност, трети се взират в прелестта на различните сезони, четвърти се поддават на магията на отраженията, лекотата на обаците и яснотата на небето над Рила, а пети търсят детайли и невидими гледки и ракурси към дребните същества - цветя, насекоми, докато други пък са омаяни от багрите на камъните и на чудноватите същества. Някои притежават око, чувствително към закачката, случката и историята – тук виси пране, там е запален огън, при който лумват не само събраните съчки... Но като цяло общото внушение е на доловено съзвучие. Защото тук в хармония си дават среща небе, земя, цветя, птици и хора..., а накърненото, поруганата прелест на съвършенството се усеща като грях и жива болка. Ето защо снимките в конкурсната програма са селектирани в няколко категории: „Пейзаж”, „Екология” и „Бялото братство и Рила”.

Победителите са избрани от реномирано жури, в което участват режисьорът Джеки Стоев, управителят на "Булфото" Евгени Димитров и фотографът Александър Иванов.

С Голямата награда от 500 лева е отличен Филип Пейнерджиев за тайнствения експресивен фотос "Танци и мъгли". Кадърът "Скраб" пък на Боян Христов е наситен с красноречив екологичен патос за парадоксалността и нелепостта на човешката безотговорност към собствения му свят и дом. Снимката показва ръждясал бойлер, незнайно как попаднал сред девствените, заснежени склонове на Рила. Фотосът призовава към една нова етика на толерантност към природата и пиетет към непокътнатата чистота, своеобразен символ на идеята за ново отношение към благарската планина. Христов логично е отличен в категорията "Екология". Награда за "Пейзаж" носи Цветомир Зарков за "Заслонът" – прелестна фотография на настъпващите под върха облаци пред бистрото огледало на езеро, което тихо се взира във вечерно небе. А в категорията "Бялото братство и Рила" е отличен Владимир Стратиев за "Паневритмия на Рила", остроумен поглед към вдъхновеното лицето на цигулар, които свири в центъра на завихрящ се кръг от танцуващи поклонници. Фотосът възейства с умението да се долови и обобщи смисълът на едно събитие през един миг, през изражението само на едно лице.

Св. Тереса Авилска пише на едно място, че планината е „обител на душата”, „вътрешен замък”, може би защото да съзерцаваш вечността и невъзмутимостта на планините сътворява мъдрост в човека и го насочва към себепознание. Упътва го чрез усилие, търпение, смирение, красота и възхита да осъзнае мълчаливото присъствие на своя вътрешния връх... Защото, който веднъж е съзрял безкрайността на хоризонта не може да остане същия, не може да забрави вкуса на волността и не успява да престане да копнее за тази благодат.

Голяма награда
Филип Пейнерджиев "Танци и мъгли"