Окрилената душа

Щастливият Яков
или за образите на Благодатта

Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg


Портрет на Яков; 2004, 60/45 см.дорво, темпера, гваш, акварел, лакова техника

И без да сме заслужили,

 без мъка

 познаваме лика Ти...

Яков Зеведеев, или Стари, e един от дванадесетте апостоли, последовател на Иисус Христос и християнски светец. Апостол Яков е роден в Палестина и е убит през 43 година в Йерусалим по заповед на цар Ирод Агрипа І. Яков Зеведеев е брат на Йоан Богослов и на Петър. В Новия Завет е представен заедно с баща си и брат като рибар.  След Възкресението и Възнесението Господне Яков се появява на страниците на Деяния Апостолови,  заедно с другите апостоли е бил изпълнен със Светия Дух в деня на Петдесетница (Деян 2,1-4), и участва в устройството на първите християнски общини.

Картината се съредоточава върху онзи екстазен и благодатен миг, когато Яков е въвлечен в небесата. Мигът, когато възкръсналият Иисус излива любовта Си над душите на своите ученици като ги повдига към себе Си, показвайки им своята нетварна и нетленна Слава. Философската дълбочина на изображението, превръща Яков в образ на боготърсачеството, на чутата молитва и щастливото откровение пред вярващото сърце, изпълнено с неизмерима радост. Сцената е облята в златиста мека и тържествуваща светлина, а жестовете разкриват възторга, онова неописуемо неистово емоционално състояние – окрилеността, наситената жажда, търсенето-окриване - Любовта, която свързва Твореца с творението му, която е Спасението, реализираната Надежда и смисъла на Вярата. Мигът-трепе на душата, озовала се в обещаното вечно-сега, в което тя е опиянена от милостта на Божията благодат.  

Стилът на Станкова е оригинално пресрещане на класически иконописните похвати с наивизма и умение за изящно детайлизиране. Прекрачването на строгостта и нормативизма на ермиите става с помощта на свойствения й лиризм и възвишен символизъм, който превръща образите в идейни и емоционални ключове.   
 

в  и  з  и  т  к  а

Юлия Станкова е родена на 30 октомври 1954 г. През 1978 г. се диплоира като минен инженер в Минно-геоложки университет в София. През 1990 г. специализира Индустриален дизайн в Техническия университет., а през 2000 г. получава диплома за Магистър по теология в Богословския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", но влечението й към живопистта я кара да развие свой личен изобразителен стил. Има над 30 самостоятелни изложби в: София, Битоля, Струга, Леуварден, Аудкаспел, Амстердам, Хага, Егмонд Бинен, Гренобъл. Техниката й на живописване също е необичайна, тя използва водоразтворими бои (темпера, гваш, акварел) върху дърво, обогатена със специфична лакова техника - откритие на самата художничката.

Нейни творби са притежание на галерии и частни колекции в България, Холандия, Франция, Македония, Гърция и др.