Удоволствието от туша

Композиция 1, 50х70, туш;

Малко визуално есе

за еротичните рисунките с туш
на Греди Асса

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Картината е миг. Големият български художник Греди Асса се включва в новата експозиция на Музейната галерия за модерно изкуство - „Еротични форми в изкуството на ХХ-ти и ХХІ-ви век”. Освен с маслени платна художникът участва и с малка серия рисунки с туш. При тях експресивността на изображението се постига чрез задъханата свобода на линията, която с мигновението на един мах на ръката сътворява емоционално полифоничен образ. В тези няколко графични етюда Греди Асса сякаш съчетава източната и западна художествена традиция.

От една страна използва техниката на туша и стреметелността на линията, напомнят за лекотата, артистичността и свободата на йероглифното азиатско писмо и търсенето на спонтанно калиграфско изящество, а от друга страна са намек на някаква иронично-пародийна игра - постмодерна реплика на знаменитата маслена картина на френския художник Гюстав Курбе L’origine du monde (1866) – „Сътворението на света”.

Гюстав Курбе /1817-1877/

L’origine du monde 1866 (“Сътворението на света”);

Тук сякаш е запазен свойственият за Курбе дързък и настойчив реализъм, но преведен на езика на съвремеността и останал все така наситен с радостно и любопитно чувство, което опровергава социалния конформизъм и фалшивия буржоазен морал, табуизиращ тялото и духа. Преповтарянето на този фронтален, откровен поглед към Бодриаровото око на женските гениталии днес обаче има друг смисъл. Асса акцентира на вторичното усещане за знаковост, за маркиране на образ, за конструирането, произведеността на образите, на тяхната  йероглифно-идеографска история-идея, осъществена през културната памет спрямо ракурса на погледа. И трите етюда освен, че напомнят за лекотата на източната йероглифна калиграфия са откровен постмодерен поглед към интимните образи на женствеността и тяхната свръхнатоварена маркираност и почти невъзможна избледняла и демонстративно визуална телесна "плътност".

Пародийната лекота и иронично-философският намек, обаче са овладени от бликащата и щастлива непристойност на еротичното съблазняване, което реконструира динамизма на линиите в осезателна еротична енергия, която пленява погледа и настоятелно го задържа, активизирайки архетипалното усещане за начало, желание, страст, но и смущаваща със своята десакрализираща безсрамност на проникването-разсъбличане. Графичната техника на хартията и туша предполага яснота и мигновеност на вдъхновението както и непоколебимата увереност на рисунъка.

Композиция 2, 50х70, туш;

Лиризмът на изображението се постига, чрез минималистичната аскетичност на натиска и основния богат контраст - черно-бяло; чрез овладяното тремоло на решително нанесената мазка, която сякаш внезапно и палаво нахлува в бялата пустотота, създава образ-свят, образ-желание, пътува и лъкатуши през овалите и дебрите и разломите на щриха, напомняки за спокойното умиротворение на планински пейзаж, и също толкова внезапно потъва в хоризонта на неуловимото. Своеобразието на творческия почерк на Греди Асса, тълкува еротичния мотив като особена вибрираща енергия, която се излъчва не само формите и цветовете, но най-вече от особеното емоционално състояние на безплътност и любовна лекота както артистично показват етюдите с туш.

През последните няколко години търсенията на Греди Асса са по посока на преодоляване на абстрактния емпресионизъм и ново включване на образа в абстрактните изображения, инкорпориран в изобразителния текст, посредством една лирическа и пародийна отстраненост на деконструиращия поглед. Това възвръщане-припознаване на образността не е регресивно, а опит за постигане на нови нива на еруптивната емоционалност, на иначи вътрешно неизобразимия емоционален поток, едно носталгично намигване към чезнещата интимност на човешкото естество. Затова и серията етюди с туш са изградени върху кода на игровото начало, на нежната и деликатна образна декострукия чрез лирическото обобщение на формите и привидно случайните сигнификативни решения на изписването, напомнящи детското буквено старание или безгрижието на почерка.

В тези няколко пародийно лирични и еротични етюда Греди Асса поставя отново въпроса за отношението към тялото, за мита на съблазантта и жената, която не само е загадката на съществуванието, но и неговото лоно и вечно ново начало.

Композиция 3, 50х70, туш;

В И З И Т К А

◊ ГРЕДИ АССА (1954, Плевен). Завършва специалност Стенопис във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий", понастоящем е професор в Националната художествена академия, а в периода 2000 - 2004 е Замесник Ректор на Националната художествена академия. Специализира през 1999 в Интернешънал Студио Програм, Ню Йорк, САЩ, 1998 Фондация Ланан, Ню Йорк, САЩ, 1996 Сите дез Ар, Париж, Франция. Носител на множество български и международни награди. Негови произведения са изложени в Национална художествена галерия, София; Софийска градска галерия; Музей "Петер Лудвиг", Кьолн, Германия; Музей за европейско изкуство, Кларенс, Ню Йорк/САЩ; Музей за съвременно изкуство, Ниш, Югославия; Музей на Паметта за Холокоста, Вашингтон, САЩ; Музей за еврейско изкуство, Виена, Австрия и др. Осъществява над 80 самостоятелни изложби, както и участва в повече от 50 колективни експозиции.

До 24 март (четвъртък)

МУЗЕЙНА ГАЛЕРИЯ ЗА МОДЕРНО ИЗКУСТВО
УЛ. ОБОРИЩЕ 10, СОФИЯ 1000
+359 2 943 4000
+359 2 946 3000
Работно време: Понеделник-Неделя 11:00-19:00ч.

MAIL@MODERNARTGALLERY-BG.COM

• Всички репродукции в статията са дело на автора Петър Пламенов;