Андре Дюнуайе де Сегонзак "Жена съблича ризата си"
За картината на Андре Дюнуайе де Сегонзак
"Жена съблича ризата си"
Името му придобива популярност не толкова с маслените платна, чиито плътни и гъсто пастьозни мазки, създават интензивни пространства, наситени със сериозност и строга меланхолия, постигната от сумрачни и тежки цветове, напомнящи за колористичните решения на Курбе или Сезан, а по-скоро чрез своеобразието на особено ефирните и изразителни акварели, литографии и гравюри.
Център на изображението са голите гърди, но деликатния акцент на подчертания през падащата от гъстите коси сянка поглед сублимира ситуацията и настроението и задава друг визуален ритъм на възприемане – еротичният привкус от внезапното присъствие пред едно разсъбличащо се тяло е отклонено от неудобството към усещането за любовно желание и дори копнеж. Женското тяло е младо, съблазнително, свежо, косите се разсипват в тежки къдри по раменете, на китката виси масивна гривна, а облите дръзки гърди с настръхнали зърна сякаш изискват ласка. Крилото на прозореца е отворено. Леглото, което е едва очертано, но отчетливо доловимо, се превръща за пореден път и в лична история и в история на света, в история на началата...
* В статията са използвани репродукции на маслени платна, акварели и рисунки на Андре Дюнуайе де Сегонзак, негов автопортет и портретни фотографии;
Петър ПЛАМЕНОВ
pet27@abv.bg
Красотата не замества въображението, а напротив тя е негово въплъщение, кара ни да мечтаем, да умножаваме световете и насладите. Красотата разкрива това, което е скрито и все пак съхранява тайната му. Истина, която сякаш най-добре знаят тъкмо художниците, създавайки видимост, която предизвиква копнение, която приканва нанейде. Еротичната рисунка лесно пленява и съблазнява погледа, но също така неотменимо го поставя пред загадката на един хоризонт – Къде живее страстта?! - в съзерцаваното или в очите, вън или вътре. В последна сметка за какво се копнее за далечината или дълбочината?!
Тогава не е ли погледът винаги една невъзможна игра?!
Етюдът на Андре Дюнуайе де Сегонзак, "Жена съблича ризата си", който за първи път се показва пред българска публика, умело играе невъзможната игра на погледа – реейки се между страст и копнеж,близост и непостижимост.
Андре Дюнуайе де Сегонзак (André Albert Marie Dunoyer de Segonzac 7. VІІ. 1884-17 . ІХ. 1974) е виден френски художник, график и илюстратор. Той е сред членовете на известната група художници, наречена „Златото” ( d'Or). Творческият му стил развива откритията и възможностите на кубизма и подчертава силните, мощно изразени геометрични аспекти в течението. Въпреки това някъде след 1920 г. живописната му естетика се променя и в маниера му се забелязват нови тенденции, отриват се по-лирични и натуралистични елементи.
pet27@abv.bg
Красотата не замества въображението, а напротив тя е негово въплъщение, кара ни да мечтаем, да умножаваме световете и насладите. Красотата разкрива това, което е скрито и все пак съхранява тайната му. Истина, която сякаш най-добре знаят тъкмо художниците, създавайки видимост, която предизвиква копнение, която приканва нанейде. Еротичната рисунка лесно пленява и съблазнява погледа, но също така неотменимо го поставя пред загадката на един хоризонт – Къде живее страстта?! - в съзерцаваното или в очите, вън или вътре. В последна сметка за какво се копнее за далечината или дълбочината?!
Тогава не е ли погледът винаги една невъзможна игра?!
Етюдът на Андре Дюнуайе де Сегонзак, "Жена съблича ризата си", който за първи път се показва пред българска публика, умело играе невъзможната игра на погледа – реейки се между страст и копнеж,близост и непостижимост.
Андре Дюнуайе де Сегонзак (André Albert Marie Dunoyer de Segonzac 7. VІІ. 1884-17 . ІХ. 1974) е виден френски художник, график и илюстратор. Той е сред членовете на известната група художници, наречена „Златото” ( d'Or). Творческият му стил развива откритията и възможностите на кубизма и подчертава силните, мощно изразени геометрични аспекти в течението. Въпреки това някъде след 1920 г. живописната му естетика се променя и в маниера му се забелязват нови тенденции, отриват се по-лирични и натуралистични елементи.
Името му придобива популярност не толкова с маслените платна, чиито плътни и гъсто пастьозни мазки, създават интензивни пространства, наситени със сериозност и строга меланхолия, постигната от сумрачни и тежки цветове, напомнящи за колористичните решения на Курбе или Сезан, а по-скоро чрез своеобразието на особено ефирните и изразителни акварели, литографии и гравюри.
Тяхната прецизност, майсторство и фриволно безгрижие извоюват на Сегонзак трайно име в историята на модерното френско изкуство. Сред темите и сюжетите на почти безчетните акварели, рисунки, етюди и офорти се включват множество пейзажи, образи на хора, тела, фигури на танцьори, натюрморти и свободни формални търсения. Почекът в тях се отличава с виталност, бодра самоувереност, лекота и елегантност, личи техническата освободеност при овладяване на формите и артистична виртуозност при интерпретацята им.
Сегонзак бързо придобива името на майстор на рисунъка. През 1947 г., публикува оригинална серия от гравюри, илюстриращи дидактическата поема на римския поет Вергилий „Георгики”. В своята оценка изкуствоведката Ан Дистел, главен куратор на Musée d'Orsay казва: "Техническо съвършенство и благородството на тона, не накърняват великолепието на оригинала, а напротив всичко е пропито от неизчерпаем лиризъм, което прави тази работа шедьовър на Сегонзак. Изданието следва да бъде включено в списъка с най-красиво илюстрованите книги от 20-ти век. "
В етюда "Жена съблича ризата си ", погледът се любува на разсъбличащото се тяло, потънало в невиността на ежедневното действие и непринудеността на интимното състояние. Етюдът е сякаш реплика към традицията на рисунките на Дега, показващи женския тоалет. И като че ли е перифразиране на неговото умение да вижда красотата на обичайните човешки действия, да промени радикално сюжетите, отклонени от митологичната висота към дребните и невидими жестове на всекидневния живот, изтичащ някак незабележимо, но притежаващ затрогваща и дълбока прелест.
От друга страна Сегонзак се опълчва на воайорската хладина на Дега, на безпристрастна нежност и дискретна съблазън на наблюдаващото око, което просто надниква, открива, наслаждава се и оценява. Ето защо той обръща ситуацията – макар че действието е обичайно – събличане на риза, погледът на младата жена, едва доловимо, но някак чаровно, игриво и дори предизвикателно разпознава наблюдателя си и разобличава скритостта му, хладината на съзерцанието му. Така сцената получава силен еротичен привкус – това е сцена на съблазън и очакване, а не просто сутрешен тоалет, сцена на непресторена близост, на любовна голота и откриване на страстта.
Рисунъкът е самоуверен и лаконичен, извежда основните пропорции на тялото с ясно очертани линии, създаващи разпознаваеми логични контури, които се домогват до чисто сетивно усещане за очакване. Очертанията са нанесени с едно движение на ръката, повторено някъде за подчертаване на динамизма, докато детайлте - сенките и обемите, са осъществени от уверено щрихово репризиране – косите, гънките на дрехата, прикиритият в сянка поглед. Композицията е уравновесена – формите са хярмонично съгласувани - ръцете прегънати в лактите, докато повдигат ризата и голите, събрани бедра на краката сякаш се оглеждат огледално; на тях в горния ляв ъгъл противостои крилото на отворения прозорец. Дишащият сякаш летящ щрих в рисунката разкрива високото майсторство и значимостта на художествена стойност на етюда.
Център на изображението са голите гърди, но деликатния акцент на подчертания през падащата от гъстите коси сянка поглед сублимира ситуацията и настроението и задава друг визуален ритъм на възприемане – еротичният привкус от внезапното присъствие пред едно разсъбличащо се тяло е отклонено от неудобството към усещането за любовно желание и дори копнеж. Женското тяло е младо, съблазнително, свежо, косите се разсипват в тежки къдри по раменете, на китката виси масивна гривна, а облите дръзки гърди с настръхнали зърна сякаш изискват ласка. Крилото на прозореца е отворено. Леглото, което е едва очертано, но отчетливо доловимо, се превръща за пореден път и в лична история и в история на света, в история на началата...
На едно място Пол Верлен пише: „Баналността е разкош, който могат да си позволят само големите таланти”. Изкуството, чрез своята тайна, отнема тежестта от баналността, бидейки нов живот. По този начин баналността става невъзможна - и всеки път, при всеки поглед, всичко започва отначало, именно защото ние самите не можем да започнем живота си, съдбата си отначало. Затова и така страстно обичаме изкуството, музиката, книгите, картините...
Няма коментари:
Публикуване на коментар