Натурализъм срещу романтизъм

 

Гастрол на солистите от Ковънт Гардън - Хикару Кобаяши и Валери Христов в „Жизел” балет от Адолф Адам

Гастрол на солистите от Ковънт Гардън - Хикару Кобаяши и Валери Христов в „Жизел” балет от Адолф Адам, Хореография Ж. Корали, Ж. Перо, М. Петипа, Редакция Л. Лавровски, Постановка: Петър Луканов, Художник на декора: Радостин Чомаков, Художник на костюмите: Цветанка Петкова-Стойнова;

 

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

„Жизел”, в последните години, се оказа заглавие, в което гастролират като че ли най-много балетни артисти – руски, френски и дори български, работещи чужбина. В емблематичното за класическия стил заглавие сякаш най-лесно може да се разбере смисълът на академичния танц и да очертаят различията в школите и стиловото мислене. Гастролът на солистите от Британската кралска опера и балет Ковънт Гардън – японката Хикару Кобаяши като Жизел и българина Валери Христов като Алберт, провокира значителен интерес и повдига редица съществени въпроси. Макар и в епохата на мултинационализм, големите балетни сцени налагат своя отчетлива естетика и стил, и все още са емблеми на многовековните си школи, въпреки че там присъстват артисти от всички части на света. Срещата с двамата представители на Британския балет може да се тълкува като интересен сблъсък на стилове, подход и начин на репрезентация на класическия образц и на идеята за акедемична мяра.

 

  Хикару Кобаяши като Жизел и Валери Христов като Алберт

 

Ясно е, че съвременната форма на класическия балет е следствие от трансформацията на оригиналите, които са били редактирани, обогатявани и развивани от редица поколения изпълнители и хореографи, от своя страна тук консерватизмът е здревословен, защото удържа архетипа на първообразите и го актуализира неизменно за всяко следващо поколение. Макар, че Хикару е японка, а Валери българин, те представят британската танцова школа и нейната визия за този бял балет, а в съчетаването с нашата първа трупа се откроява нещо повече от идейно различие. Кобаяши и Христов представят колкото силния и строг консерватизъм на британската стилистика, толкова и излъчват основната стратегия за интерпретация и адаптация на класическия образец към настоящия момент, вкусове и разбиране, които представя първата Британска сцена.

 

   Хикару Кобаяши като Жизел и Валери Христов като Алберт

 

   Хикару Кобаяши като Жизел и Валери Христов като Алберт

 

Хикару Кобаяши като Жизел и Валери Христов като Алберт

 

Вариациите се оставят максимално чисти, но мимическите сцени се развиват в преки актьорски задачи, разтълкувани конкретно в разбиранията на станиславски за образ, мотивировка и действие. Вкусът към конкретиката се подсилва от физическото взаимодествие, което е почти натуралиски овеществено, за сметка на характерното за романтиката алегорическо обобщение, утвърждавано като академичена мяра в руската школа. Акцентите се поставят на други места, работи се в детаил, редица от преходите се променят, възвишената елегантост се заменя от една ясно разпознаваема експресивност, която прави от романтичните образи личности с предистория, не рядко изваяното скулптриране на формите е жертвано в името на по-динамичния темпоритъм, общата скорост и цялостна отривистост на движението.

 

 Елица Луканова като Принцеса, Диана Новева като Майка на Жизел

 

Елица Луканова като Принцеса

 

 Британската школа по начало е по-близо до френското разбиране за класически танц с по-атлетично, силово тълкувание на кинетичния образ и с търсене на слятост в преходите от фигура към фигура. Ефектите се създават от разпознаваемата сетивна конкретност, драматургичната мотивираност и историческа яснотата на жестовете. Натурализъм, очевиден при тълкуването на лудостта на Жизел, която Кобаяши осъществява като гневна невротична криза, отмъщение едновременно към измамника, толкова и към собственото си простодушие; или в сцената от ІІ-ро действие, когато Алберт усеща в лъх присъствието й - тук овеществен от конкретно чукване по рамото.

  Валери Христов като Алберт

Консервативна е постановката на Христов като Алберт с типичната наведена глава в полупрофил, която романтизмът приемал като мощно експресивен знак, образ на меланхолно вглъбяване; или изнесено в китаката движение на ръката, с клюмване, създаващо усещане за есенен лист. Гранд па също се изпълнява в традиционно консервативен стил без високи поддръжки и обръщане на корпуса, а с плътно прилепени тела. Лирическата кулминационна сцена „поток на сълзите” се изпълнява не както е характерно днес почти на авансцена, а в дълбочина, и то в по-бързо темпо без задържане в разгърнатите точки на диагоналите. Финалът на балета също - от гърдите на Жизел се отронва асфоделен цвят, докато тя се стопява в светлината на утрото, Алберт го вдига и люлее в шепите си...

  Хикару Кобаяши като Жизел  

Хикару Кобаяши, балерина с прекрасни физически данни и завидна техника, представя героинята си в І-во действие като е жизнерадостна, лъчезарна, наивна, но и дяволита селска девойка, която копнее за щастие и любов. В изпълнението й впечатлява техническата освободеност, свойствена за японската вълна, но силата на майсторството й е в непринуденото търсене на акценти и красивия рисунък на ръцете. Вариацията от първо действие не е постигната в пълна техническа амлитуда и има видими разклащания, а в дуета с Христов също се среща ритмично разминаване. Много по-уверна е във ІІ-ро действие. Тук нейната Жизел е не толкова безплътна, колкото обладана от желанието да съхрани любимия си от мъстта на злокобните привидения.

Хикару Кобаяши като Жизел и Валери Христов като Алберт

Алберт на Валери Христов е самонадеян, гоределив принц, у когото обаче се развихря не само страстта, но и съвестта - търси прошка и осъзнава вината си. Кулминацията в неговата итерпетация е прехода от младежко безрасъдство и страст към осъзнаване, не толкова върху разкаянието, колкото върху изненадата, че страстта е била истинска обич, която не е осъзнавал. В Гранд па партнира зряло с умение скуптурно да обобщава фигурата, а в двете вариации показва красиви дъги при елевациите, мъжествена динамика в манежа и грациозно водене на маха на ръцете, артистично достойнство рядък белег за стилова вещина. Като двойка Кобаяши-Христов демонстрират увереност, стабилност, единност, чувствителност, стилова изравненост и атистична лекота.

  Марта Петкова като Мирта

От българските солисти следва да се открои Марта Петкова като Мирта, която се превръща в една от най-внушителните интерпретаторки на образа – техническата й безукорност и дава свободата да нюансира движенията. Диагоналите й са мълниеносни, а скоковете изпълнени с прозирност, амплитуда и лекота. Предводителката на вилисите й е импозантна, строга, студена и власттна. Тя не разбира липсата на желание за мъст у Жизел, но когато вижда жертвоготовността й се оттегля смутена - нейния свят е хладен, самотен, безчувствен и горчив. Впечатлява и органичната непосредственост на Кирил Иванов като Ханс и не на последно място видимото израстване на Боряна Петрова, представила се заедно с Алескандър Александров в Селско па дьо дьо.

Боряна Петрова и Алескандър Александров в Селско па дьо дьо

 Вариация на Боряна Петрова из Селско па дьо дьо

 

Боряна Петрова и Алескандър Александров в Селско па дьо дьо

 

Вариация на Алескандър Александров из Селско па дьо дьо

 

 

Романтизмът е епоха, която съсредоточава вниманието си върху тайната на съществуването и човека като тайна в тайната – ето защо и романтичният човек-творец е отдаден на стихите на чувствата, на психическия живот и осъзнаването на трагическото крушение на всяко битие, на самото мироздание, пропито от скръб. Днес се живее в пределно телесното време на конкретната наслада, което тълкува духовния живот през патологията на физическите знаци, гради ценностите си по-мярата на безпощадната пазарна логика, далеч от представата за лична вина, отговорност и съвест, която препраща към един по-висок и вечен съдник.

Хикару Кобаяши като Жизел и Валери Христов като Алберт

В превъплъщението на Хикару Кобаяши като Жизел и Валери Христов като Алберт сякаш става по-очевиден сблъкът и разликата между романтичното и посмодерното светоусещане, но и за пореден път става ясно защо живеят класическите творби – не само защото са утеха, достъпен макар и за миг по-красив свят, но и защото ни помагат да разберем, че тълкуванието на света не е застинало във времето и всеки конкретен живот може да го промени, обогати и разкрие от неочакван ъгъл, защото съществуват различни мери и мярката е тази, която определя личността.

Хикару Кобаяши като Жизел и Валери Христов като Алберт

 

* Текстът е пуБликуван във в-к КУЛТУРА, Брой 43 (2705), 14 декември 2012

* Авторът изказва своята благодарност на фотографа Виктор Викторов, предоставил фотосите към текста;