LAPIDARIUM: Прозрения на насладата

За седмото издание на фестивала

Джаzz +

Петър ПЛАМЕНОВ

pet27@abv.bg

Всяка музика носи в себе си някакво прозрение. Какво тогава е прозрението на джаза и защо днес, почти сто години по-късно след появата си, продължава не само оригинално да се развива, но и да бъде срещуположност както на шлагерната еднозначност, така и на хладното експериментаторство на новата художествена музика, без това обаче да му пречи да разширява обема и посоките на своите стилистични проявления?

Не е възможно да не възникне подобно питане при сблъсъка с пролетната селекция на VІІ-ия Джаз + фестивал, събрал на сцената на Sofia Live Club в шест концерта такива значими имена от европейската джаз сцена като Маркус Щокхаузен и Ференц Шнетбергер, Ларс Даниелсон и Лешек Можджер, Антонио Форчоне, Хавиер Колина и др. Като утвърден музикален форум фестивалът представя не просто изпълнители, а цели стилови тенденции в съвременния джаз. От тук идва свежата му евристична сила и общо културно значение, без да разчита на лесни решения налага висок критерий за стил. Вглеждането в търсенията на оригинални камерни състави е залогът за успех и този път. Явно индивидуалната стихия, независимостта от големите звукозаписни лейбъли, дават на изпълнителите почти неограничена възможност за свобода.

Джазът е музика на свободния смисъл, на лекокрилата игра на духа, на цялостния човек и в някакъв аспект противостои на консумерческата действителност на потребителя, потънал в самотата на слушалките с МР3, на данлоудващия хитове от компютъра хакер. Джазът се ражда в дишащото активно взаимозействие на живото изпълнение, на непосредствения ток между изпълнител и слушател в щастието на акустичното събитие, което предполага съвместност, съ-емоционалност и диалогично споделяне, а не разчита на фотьойлния комфорт или на усамотената домашна CD употреба.

Антонио Форчоне

Началото е силно - два поредни концерта на италианеца Антонио Форчоне – брилянтен акустичен китарист, който в първата вечер представя интерпретации на джаз стандарти, а във втората, в дует с бразилския перкусионист Адриано Адеуале, създава жизнерадостна и хитроумна музика. Най-впечатляващи са пиесите с африкански мотиви, в които се дочува изгубеният девствен и непокътнат свят на предците. Двамата са много артистични, а Форчоне не се бои да експериментира в съчетанията на бразилски, испански и африкански мотиви, дори в тъканта само на една пиеса.

Антонио Форчоне и Адриано Адеуале

Не по-малко провокативен е финалният концерт на младата шотландска група Hidden Orchestra от Едимбург. Четиримата представят успешния си проект Night Walks. Музикалната текстура съчетава електронни семпли от естествени звуци – течаща вода, шум от грамофонна плоча, птичи гласове с живо изпълнение на две ударни секции, електронна цигулка, синтезатор, а в някои от пиесите саксофон или тромпет.

Hidden Orchestra, Едимбург

Парадоксално, но записите са по-сугестивни от живото изпълнение, при което детайлите се губят за сметка на преекспонирания бийт и високи клубни децибели, които убиват нюансите. Въпреки очевидния стремеж за многопластовост повечето пиеси са с предвидима архитектоника и им липсва драматургична пластика. Като че ли най-сполучлива е Dust и заради неимоверно красивото соло на сопрановия саксофон и заради стилистичната завършеност.

CMS - Хавиер Колина – контрабас,

Марк Миралта – барабани и Перико Самбеат – саксофон

Запомнящо се бе и гостуването на триото от Испания CMS - Хавиер Колина – контрабас, Марк Миралта – барабани и Перико Самбеат – саксофон. Уверени и спяни музиканти с отличен рефлекс и добре изработен общ тон. Стилът на тяхната музика е ярка еклектична смес от би-боп, латино, фламенко и фюжън. Някои пиеси са по-деликатни и носталгични и именно те оставят най-слно впечатление – старинни мотиви или градски напеви отлично обработени с широко поле за импровизаторски изяви, други пък са силно динамични и бяскави, построени в логични и отчетливи ритмични структури. Хавиер Колина умее да поддържа ансамбъла, да води темпоритмичната инвеция, да я разнообразява и създава релефност, а солата на Самбеат са от най-високо качество, издаващи отлично техническо умение и проникновеност.

Ференц Шнетбергер и Маркус Щокхаузен

Истинското попадение на фестивала е изключителното представяне на Ференц Шнетбергер и Маркус Щокхаузен, син на големия авангардист Карлхайнц Щокхаузен. Едва ли често може да се долови такава силна музикална експресивност, постигната чрез безупречна, но интровертна техническа виртуозност и филигранно нюансиране на звука; толкова изобретателна импровизаторска игривост, задълбочена и пластична мелодична мисъл и толкова ненатрапливо партньорско присъствие. Разноезичието на така несходни инструменти като акустичната китара на Ференц и тромпетите – кларино и сопрано на Маркус, откриват своето примамливо и изумително съзвучие в колористината темброва наситеност. Това е колкото високо интелектуален, толкова и силно емоционално зареден джаз, в който постиженията на класическата музика са основа за своеобразието на джаз инвенцията. Сложните и виртуозни звукови ефекти на тромпета, чиито звук е веднъж предаван акустично, а друг път от микрофон с ехо са не по-малко живописни от меките и странни звуци, изтргвани от струни бързо разфлабвани от грифа или пък потупвани и драскани с пръсти. И всичко това, за да може звукът да придобие безпределност, пейзажна акварелност, странно носталгично своеобразие или прелюбопитна крайна нетипичност. Концерт от най-висока класа!

Ларс Даниелсон-контрабас и Лешек Можджер - пиано

Не по-малко съществена и изумителна бе изявата на контрабасиста Ларс Даниелсон и пианиста Лешек Можджер. Тук джазът е неудържима игрова стихия, експериментът е превънат в артистичен принцип за създаване на поразителни и напълно изненадващи музикални светове. Гласовете на инструментите сякаш са се слели в любовно единство, музицирането на двамата прилича ту на виртуозна игра на пинг-понг, ту на деликатно и изящно редуване на приливи и отливи, на безгрижно съвместно течение. Музика е силно сугестивна, деликатна и чудато филигранна, а свободата на импровизациите ги отвежда до най-неподозирани звукови образи. И Ларс и Лешек са неудържими в умението си да създават мелодии, да ги деконструират, трансформират и преобразяват, да търсят нови и нови ефекти и звукови преживявания.

Ларс Даниелсон-контрабас

Звукът за двамата е събитие, действие, а не средство. Лешек често „препарира” пианото или част от клавишите, прави го ту крайно сфумато, тътнещо и глъхнещо като провира хавлиена кърпа между чукчетата или струните, ту остро метално вибрантно като слага метални плочи или изтръгва най-чисти клавесинни отенъци, докато Ларс от своя страна свири с пръсти и лък на баса, с голям лък на виолончелото, строи стремителни архитектури от пициката, щипе и опъва струните или дори прилага китарни техники. Стилът е весела, пъстра и неопределима, напълно оригинална смесица от елементи на класическа и нова музика cool куул и мелодичен джаз.

Гостуването на тъкмо тези два дуета правят фестивала незабравим и не само заради виртуозността, а заради дълбочината на творческата енергия на емоционалното прозрение. Защото джазът открива нещо особено съществено днес – умението да се съществува в наслада, да се доволства, не да се изпитват сити удоволствия, а да се събуждат копнежи и да се преживява блаженството от радостта, от разкрилия се скрит хоризонт на собствените ни души.